Нов закон за антикорупционната комисия разделя управляващите

Бъдещето на Антикорупционната комисия (АКК) е поставено под въпрос след внасянето на два отделни законопроекта за нейното закриване. Единият е дело на депутати от ДПС, начело с Делян Пеевски, а вторият е внесен от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Тези законодателни инициативи се разглеждат на фона на вече стартиралата процедура по избор на нов състав на комисията.

През юни Народното събрание вече обяви конкурс за председател на АКК, като кандидатите трябва да подадат документи до 26 август. Единствената официално предложена кандидатура до момента е на досегашния председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов, издигнат от ГЕРБ. Досегашният председател на АКК Антон Славчев няма да се кандидатира за нов мандат, след като не успя да събере необходимата парламентарна подкрепа.

Законопроектът, внесен от ДПС и подкрепен от ГЕРБ, предвижда създаването на нов, независим орган за борба с корупцията. Този орган ще бъде директно подчинен на Народното събрание и ще има разследващи правомощия, като ще работи в тясно сътрудничество с прокуратурата.

„Законопроектът на ДПС ще промени начина, по който се борим с корупцията“, заяви депутат от управляващото мнозинство. „Целта е да създадем по-ефективна и независима структура.“

От друга страна, предложението на ПП-ДБ също настоява за ликвидирането на сегашната комисия. Техният законопроект предвижда прехвърляне на разследващите ѝ функции към други институции, а дейностите, свързани с конфликт на интереси и несъответствие на имущество, ще бъдат поети от Сметната палата.

Различните подходи към проблема създават напрежение в управляващата коалиция. ГЕРБ подкрепя законопроекта на ДПС, докато ПП-ДБ защитава своето предложение. Липсата на единна позиция може да забави реформата, а това крие рискове за международния авторитет на България. Европейската комисия вече е изразила очаквания за сериозни антикорупционни реформи като условие за бъдещи фондове и програми.

Потенциалното закриване на АКК може да доведе до негативна реакция от страна на Брюксел, който настоява за последователност и ефективност в борбата с корупцията. Забавянето на реформата, причинено от вътрешни противоречия, може да се отрази на оценката на България за върховенството на закона и да повлияе на достъпа до европейски средства.