Закони за движение на Нютон
Законите за движение на Нютон са три физически закона, които съставляват основата на класическата механика. Те са формулирани от Исак Нютон в неговата работа „Математически принципи на натурфилософията“ (Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica), публикувана през 1687 г. Тези закони са универсални и приложими във всички макроскопични мащаби и при скорости, много по-малки от скоростта на светлината.
Първи закон на Нютон (Закон за инерцията)
Формулировка: Едно тяло остава в състояние на покой или на равномерно праволинейно движение, ако върху него не действат сили или ако сборът на действащите сили е нула.
Обяснение: Този закон въвежда понятието за инерция - свойството на телата да запазват своето състояние на движение. Една футболна топка, която лежи на земята, ще остане там, докато някой не я ритне. Една планета, движеща се в пространството, ще продължи да се движи с постоянна скорост и посока (при пренебрегване на гравитационни сили от други тела).
Втори закон на Нютон
Формулировка: Ускорението на едно тяло е правопропорционално на силата, която действа върху него, и обратнопропорционално на неговата маса.
Формула: $$F = ma$$
Обяснение: Този закон свързва три основни физически величини: сила (F), маса (m) и ускорение (a). Колкото по-голяма е силата, приложена върху едно тяло с дадена маса, толкова по-голямо ще бъде ускорението му. От друга страна, ако масата е по-голяма, ще е необходима по-голяма сила за постигане на същото ускорение. Например, за да ускорите малка кола до 100 км/ч, ви е необходима по-малко мощност отколкото за ускоряването на голям камион до същата скорост.
Трети закон на Нютон
Формулировка: На всяко действие съответства равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Обяснение: Този закон се отнася за силите, които винаги съществуват по двойки. Ако вие бутате стена, стената също ви бута с равно по големина, но противоположно по посока сила. Ракетите се движат напред, защото изхвърлят гориво с голяма скорост назад, и реактивната сила, която получават, ги избутва в обратната посока. Това е и причината, поради която, когато изстреляте пистолет, получавате откат – куршумът се движи напред, а пистолетът се движи назад.
Тези закони са крайъгълен камък на физиката и са използвани за предсказване на движението на обекти в широк спектър от ситуации, от падането на ябълка до орбитата на планетите.