Тишината около Сарафов: защо мълчанието на прокуратурата е опасно

В аналитична статия за „Дневник“, бившият правосъден министър и депутат Крум Зарков разглежда тревожното мълчание около фигурата на Борислав Сарафов, временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Зарков подчертава, че липсата на реакция от страна на прокуратурата в ключови моменти представлява сериозен риск за демокрацията. Според него в следващите седмици и месеци предстои важен етап от процеса на поглъщане на формалната, ограничена чрез разделение, власт, която все още не е достигнала пълна политическа и административна концентрация. За разлика от предишния главен прокурор, Иван Гешев, който често правеше публични изявления и коментари, Сарафов пази подчертано мълчание, с изключение на няколко кратки изказвания.

Тази тишина, смята Зарков, е дори по-опасна от предишната шумна комуникация, тъй като създава усещане за липса на контрол и скрити процеси. Мълчанието на прокуратурата е в рязък контраст с нарастващия натиск и очакванията на обществото за реформа. Въпреки че Зарков не посочва конкретни примери, той намеква, че предстоят ключови събития, които ще тестват независимостта на прокуратурата. Той поставя въпроса дали мълчанието на Сарафов е признак на несигурност, тактически ход или просто част от по-широк процес на политическо преструктуриране. Зарков предупреждава, че без обществено и медийно внимание, съдебната система може да бъде компрометирана, а демократичните принципи – застрашени. Той призовава за по-голяма прозрачност и активен обществен дебат относно бъдещето на прокуратурата и върховенството на закона в България.