82 години от смъртта на цар Борис III: Загадката остава
На 28 август се навършват 82 години от смъртта на българския цар Борис III. Неговата кончина на 28 август 1943 г. и до днес остава обект на ожесточени спорове и множество конспиративни теории. Официалната причина, посочена от лекарите по онова време, е инфаркт. Въпреки това, внезапната смърт на 49-годишния монарх, настъпила само дни след завръщането му от среща с Адолф Хитлер, поражда съмнения за отравяне.
Историците и изследователите не успяват да постигнат консенсус относно причините за смъртта му. Тези противоречия се коренят в сложната международна обстановка и геополитическите интереси на основните световни сили по време на Втората световна война. Съществуват няколко основни хипотези за това кой е имал най-голям интерес от отстраняването на българския цар.
Германската хипотеза
Тази теория твърди, че цар Борис III е отровен по нареждане на нацистка Германия. Основният мотив е отказа на царя да изпрати български войски на Източния фронт срещу Съветския съюз. В допълнение, той е отстоявал позицията за спасяването на българските евреи, което е в пряко противоречие с политиката на Хитлер. На срещата в Берлин, Борис III категорично е отхвърлил исканията на фюрера, което според тази хипотеза е подписало неговата смъртна присъда. По-късно, твърденията на офицери от Луфтвафе, присъствали на срещата, за отравяне с бавнодействаща отрова, подклаждат допълнително тези съмнения.
Съветската хипотеза
Друга водеща теория насочва подозренията към съветските тайни служби. Според нея, смъртта на царя е била в интерес на Москва, тъй като той се е противопоставял на пълното включване на България в Оста и е правил опити да поддържа неутралитет. Москва е разглеждала Борис III като основна пречка за установяването на просъветско правителство в страната. Неговият син и престолонаследник Симеон II е бил малолетен, което би отворило пътя към властта за регентство, съставено от фигури, по-податливи на съветско влияние. Съветският съюз е имал интерес от дестабилизиране на България, за да отслаби германското влияние на Балканите.
Британската хипотеза
По-малко популярна, но все пак съществуваща, е версията за намеса на британското разузнаване. Поддръжниците на тази теория смятат, че Лондон е разглеждал царя като пречка за изтеглянето на България от съюза с Германия. Според тях, отстраняването му би ускорило процеса на присъединяване на страната към Съюзниците. Тази версия обаче е подкрепена от най-малко доказателства и често се разглежда като спекулативна.
Българската хипотеза
Според тази теория, цар Борис III е бил отровен от вътрешни врагове – политици или военни кръгове, които са били против неговата политика и са желали да се ориентират по-твърдо към Германия или, обратното, към Съюзниците. Тези вътрешни конфликти са били подклаждани от външни сили, които са използвали български агенти, за да постигнат целите си. Тази версия обаче също остава силно спекулативна поради липсата на конкретни доказателства.
През годините са правени множество разследвания, но нито едно от тях не е дало категоричен отговор на въпроса за причините за смъртта на Борис III. Загадката около внезапната му кончина остава една от най-големите трагични въпросителни в новата българска история.