6 June 2026
Актуални новини от България
Граждани почетоха паметта на загиналите на Петрохан и Околчица Владислав Горанов: Правителството на Желязков само се оттегли 14-годишно момче се удави в река край Мъглиж Макрон, Мерц и Стармър на среща със Зеленски в Лондон Путин отхвърли призива на Зеленски за директни мирни преговори Балкан (Ботевград) е новият шампион на България по баскетбол България завърши наравно 2:2 срещу Молдова в контрола Поморие се подготвя за фолклорния фестивал „Черноморски перли“ „Приказките оживяват“: Творчески проект в ДГ „Пинокио“, Бургас Енергийното министерство подготвя предоговаряне на сделката с Боташ Криза с детското затлъстяване: Всяко трето дете в България е с наднормено тегло Тежка катастрофа с автобус в София: един загинал и десетки ранени Делян Пеевски отстрани Ерджан Ебатин от ръководството на ДПС-Варна Кьовеши към Найденов: Изборът на европрокурор да е бърз и без политика Прокуратурата иска екстрадицията на Стоян Мавродиев от Сърбия
Пенсиите в Южна Европа заместват над 80% от дохода, в България са 40%

Пенсиите в Южна Европа заместват над 80% от дохода, в България са 40%

Пенсионните системи в Европейския съюз се отличават с големи разлики в размера на доходите, които заместват след пенсиониране. Данните за 2024 г. показват, че в някои държави пенсиите покриват едва 40% от трудовия доход, докато в други достигат и надхвърлят 80%.

Най-щедри са пенсионните системи в Южна Европа. Страни като Италия, Испания и Гърция се открояват, като техните пенсии заместват между 80 и 90% от последния доход на пенсионера. Това се дължи на по-благоприятни пенсионни формули и социални политики, които осигуряват по-висока финансова сигурност за възрастните хора.

Обратната тенденция се наблюдава в страни като България, Хърватия и Литва, където коефициентът на заместване на дохода е под 40%. В тези държави пенсионерите са изправени пред значително по-голямо намаление на стандарта си на живот, тъй като получават по-малък процент от доходите си преди пенсиониране.

Тези разлики се обясняват с редица фактори, включително демографски тенденции, икономическо развитие и специфични правила на пенсионните фондове. Например, в някои държави се стимулира по-дълъг трудов стаж или се прилагат по-сложни изчисления, които водят до по-ниски пенсии.

Анализите показват, че макар пенсионните системи да имат общи принципи, тяхната ефективност и щедрост варират значително в рамките на ЕС. Това поставя въпроса за бъдещата устойчивост на системите и нуждата от реформи, които да осигурят достоен живот на всички европейски граждани след пенсиониране.