21 July 2026
Актуални новини от България
Филмът „Жени извън употреба“ с премиера на фестивала BIFF в Бургас Еврото отбеляза минимален ръст спрямо долара на валутните пазари Наркобаронът Исмаел „Ел Майо“ Самбада получи доживотна присъда в САЩ Двама загинали и 17 ранени при тежки катастрофи в страната Почина жената, блъсната от 19-годишен шофьор в центъра на Бургас Бургас стартира седем безплатни дигитални клуба за граждани Москва експулсира двама италиански дипломати в реципрочен акт Извънредно заседание на Комисията по отбрана за мисия на САЩ Транспортният министър: Милиарди левове са потънали в БДЖ без реформи Засилен трафик на Калотина и Капитан Андреево към 21 юли Мощна буря връхлетя Пловдив: Разчистват щети след градушка и порой Над 7000 сигнала към 112: Бури и инциденти в цялата страна Бюджет 2026: Бюджетната комисия обсъжда 70 промени в държавните разходи Илияна Йотова инспектира подготовката за F-16 в Граф Игнатиево Над 200 сигнала към пожарната след усложнената обстановка в страната
Георги Господинов: Носталгията, превърната в пропаганда, е опасна

Георги Господинов: Носталгията, превърната в пропаганда, е опасна

„Проблем е, когато носталгията се превърне в пропаганда“, заяви писателят Георги Господинов, носител на наградата „Букър“. Според него този феномен се наблюдава особено силно през последните години, което го е вдъхновило да напише романа си „Времеубежище“.

Господинов акцентира върху необходимостта да се помни, че миналото не е идеално и невинно. Заедно с режисьора Иво Драганов той е автор и на „Инвентарна книга на социализма“, чиято цел е да припомни на хората реалността от този период и да предотврати идеализирането ѝ.

Според писателя, носталгията е чувство, което е силно заложено в хората и винаги ще съществува. Въпреки това, когато се използва с политически цели и се превърне в инструмент за манипулация, тя става опасна. Господинов предупреждава, че идеализирането на миналото може да замъгли настоящето и да попречи на обществото да се поучи от грешките си.

В тази връзка, „Времеубежище“ разглежда темата за миналото и паметта, като създава свят, в който всяко десетилетие се възражда, за да могат хората да се върнат към него. С тази концепция, Господинов отправя предупреждение за опасността от увличането по една идеализирана версия на миналото, която често няма нищо общо с истината.