6 June 2026
RSS Търсене
Актуални новини от България
Граждани почетоха паметта на загиналите на Петрохан и Околчица Владислав Горанов: Правителството на Желязков само се оттегли 14-годишно момче се удави в река край Мъглиж Макрон, Мерц и Стармър на среща със Зеленски в Лондон Путин отхвърли призива на Зеленски за директни мирни преговори Балкан (Ботевград) е новият шампион на България по баскетбол България завърши наравно 2:2 срещу Молдова в контрола Поморие се подготвя за фолклорния фестивал „Черноморски перли“ „Приказките оживяват“: Творчески проект в ДГ „Пинокио“, Бургас Енергийното министерство подготвя предоговаряне на сделката с Боташ Криза с детското затлъстяване: Всяко трето дете в България е с наднормено тегло Тежка катастрофа с автобус в София: един загинал и десетки ранени Делян Пеевски отстрани Ерджан Ебатин от ръководството на ДПС-Варна Кьовеши към Найденов: Изборът на европрокурор да е бърз и без политика Прокуратурата иска екстрадицията на Стоян Мавродиев от Сърбия
Страни от ЕС искат общи мерки срещу GPS заглушаването

Страни от ЕС искат общи мерки срещу GPS заглушаването

• 1 мин четене

Европейският съюз разполага с инструменти за противодействие на опитите за заглушаване или манипулиране на GPS сигнала и през последните месеци поне половината от държавите членки настояват те да бъдат активирани. През 2024 г. е регистриран рязък ръст на атаките срещу глобалната навигационна система, като най-засегнати са региона на Балтийско море и Полша. Заглушаването на GPS сигнала е особено опасно за гражданската авиация, морското корабоплаване и системите за доставка на стоки, тъй като те разчитат на него за навигация. Съществуват и потенциални рискове за финансовите пазари и енергийните мрежи, които използват GPS за синхронизация на времето.

Полша, Литва, Естония и Латвия са сред най-активните страни, които призовават за общи мерки. Те са подписали съвместен документ, изпратен до Службата на Върховния представител по външната политика и сигурност и до Европейската служба за външна дейност, с който настояват за по-силен и координиран отговор. Въпреки че атаките не са насочени пряко към военни цели, те представляват сериозен хибриден риск, тъй като могат да дестабилизират икономиките и обществото на страните членки. Според експерти, отговорността за повечето атаки се приписва на Русия, която се предполага, че тества своите възможности за електронна война.

Сред мерките, които страните предлагат, са разработване на обща стратегия за защита на GPS сигнала, увеличаване на инвестициите в алтернативни навигационни системи и създаване на рамка за бърз обмен на информация и съвместен анализ на инцидентите. Документът призовава също така за по-тясно сътрудничество със САЩ, НАТО и други международни партньори. Заглушаването на GPS е само един аспект на по-широката хибридна война, която се води срещу ЕС, и затова страните подчертават необходимостта от комплексен подход, който включва както технически, така и политически и дипломатически инструменти. България не е сред страните, подписали призива, което повдига въпроси относно нейната позиция по отношение на колективната сигурност в ЕС.