21 July 2026
RSS Търсене
Актуални новини от България
Мадрид ликува: близо милион фенове отпразнуваха титлата на Испания ЕК наложи рекордна глоба от 550 млн. евро на AliExpress Силни бури оставиха без ток части от Благоевградско, Ямболско и Пловдивско Шахматната легенда Юдит Полгар отказа да бъде президент на Унгария Равностойно начало: Славия и ЦСКА завършиха наравно Два гръцки танкера са атакувани в Ормузкия проток Домашен арест за шофьора на камиона, причинил смърт на АМ „Тракия“ Четирима индийски моряци загинаха при руски обстрел край Одеса Румен Овчаров: Санкциите „Магнитски“ доведоха до закриване на сметките ми Марта Петрова: Размитата отговорност пречи на пътната безопасност Протестиращи поставиха ултиматум на Зеленски за Федоров Хутите обявиха морска блокада на Саудитска Арабия Буря блокира движението по АМ „Тракия“ към Бургас Правителството разрешава престой на американски военни самолети Тежка катастрофа блокира АМ „Тракия“ край Бургас
Страни от ЕС искат общи мерки срещу GPS заглушаването

Страни от ЕС искат общи мерки срещу GPS заглушаването

• 1 мин четене

Европейският съюз разполага с инструменти за противодействие на опитите за заглушаване или манипулиране на GPS сигнала и през последните месеци поне половината от държавите членки настояват те да бъдат активирани. През 2024 г. е регистриран рязък ръст на атаките срещу глобалната навигационна система, като най-засегнати са региона на Балтийско море и Полша. Заглушаването на GPS сигнала е особено опасно за гражданската авиация, морското корабоплаване и системите за доставка на стоки, тъй като те разчитат на него за навигация. Съществуват и потенциални рискове за финансовите пазари и енергийните мрежи, които използват GPS за синхронизация на времето.

Полша, Литва, Естония и Латвия са сред най-активните страни, които призовават за общи мерки. Те са подписали съвместен документ, изпратен до Службата на Върховния представител по външната политика и сигурност и до Европейската служба за външна дейност, с който настояват за по-силен и координиран отговор. Въпреки че атаките не са насочени пряко към военни цели, те представляват сериозен хибриден риск, тъй като могат да дестабилизират икономиките и обществото на страните членки. Според експерти, отговорността за повечето атаки се приписва на Русия, която се предполага, че тества своите възможности за електронна война.

Сред мерките, които страните предлагат, са разработване на обща стратегия за защита на GPS сигнала, увеличаване на инвестициите в алтернативни навигационни системи и създаване на рамка за бърз обмен на информация и съвместен анализ на инцидентите. Документът призовава също така за по-тясно сътрудничество със САЩ, НАТО и други международни партньори. Заглушаването на GPS е само един аспект на по-широката хибридна война, която се води срещу ЕС, и затова страните подчертават необходимостта от комплексен подход, който включва както технически, така и политически и дипломатически инструменти. България не е сред страните, подписали призива, което повдига въпроси относно нейната позиция по отношение на колективната сигурност в ЕС.