ЕСПЧ осъди България за бездействие срещу заплахи за правозащитници

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България заради системно бездействие на разследващите органи по отношение на закани за убийство, насилие и подстрекаване към омраза. Заплахите са били отправяни в интернет пространството срещу правозащитници, които се застъпват за правата на бежанците и мигрантите.

Решението на съда по делото „Иванов и други срещу България“ установява, че властите са нарушили чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията и нечовешкото отношение. Макар и да не са се стигнали до физическо насилие, ЕСПЧ определя получените заплахи като вид психологическо изтезание, което е довело до сериозен стрес и тревога за живота на жалбоподателите.

Детайли по делото

Делото е образувано по жалби на четирима български граждани, активни в защитата на правата на бежанците. През 2016-2017 г. те са били мишена на стотици коментари в социалните медии, включващи призиви за „лов на бежанци“ и закани за убийство, изтезание и публично линчуване на самите правозащитници.

Жалбоподателите са подали сигнали до прокуратурата, но разследванията са били прекратени. Властите са мотивирали решението си с липса на достатъчно данни, че престъпление е извършено, и с аргумента, че коментарите не са насочени към конкретно лице. Според ЕСПЧ, прокуратурата е действала формално, без да извърши реално разследване, като например да установи авторите на коментарите.

Решението на ЕСПЧ

Съдът в Страсбург е категоричен, че подобни закани представляват сериозна заплаха и че държавата е задължена да предприеме ефективни мерки за защита на своите граждани, особено когато става дума за активисти и правозащитници. Бездействието на прокуратурата е оценено като нарушение на задължението на държавата да предотвратява и разследва актове на омраза и насилие. ЕСПЧ присъди на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди.

Последствия за България

Осъдителното решение на ЕСПЧ е поредното, което подчертава системни проблеми в работата на българската прокуратура. То отново поставя въпроса за ефективността на разследващите органи при престъпления, свързани с езика на омразата, и подчертава необходимостта от промени в законодателството и правоприлагането.