6 June 2026
Актуални новини от България
Граждани почетоха паметта на загиналите на Петрохан и Околчица Владислав Горанов: Правителството на Желязков само се оттегли 14-годишно момче се удави в река край Мъглиж Макрон, Мерц и Стармър на среща със Зеленски в Лондон Путин отхвърли призива на Зеленски за директни мирни преговори Балкан (Ботевград) е новият шампион на България по баскетбол България завърши наравно 2:2 срещу Молдова в контрола Поморие се подготвя за фолклорния фестивал „Черноморски перли“ „Приказките оживяват“: Творчески проект в ДГ „Пинокио“, Бургас Енергийното министерство подготвя предоговаряне на сделката с Боташ Криза с детското затлъстяване: Всяко трето дете в България е с наднормено тегло Тежка катастрофа с автобус в София: един загинал и десетки ранени Делян Пеевски отстрани Ерджан Ебатин от ръководството на ДПС-Варна Кьовеши към Найденов: Изборът на европрокурор да е бърз и без политика Прокуратурата иска екстрадицията на Стоян Мавродиев от Сърбия
Сивата икономика в България: Как кешовите плащания изкривяват БВП

Сивата икономика в България: Как кешовите плащания изкривяват БВП

Високият дял на сивата икономика в България продължава да бъде едно от основните препятствия пред точното отчитане на макроикономическите показатели. Широкото разпространение на плащанията в брой остава ключов инструмент за укриване на доходи и избягване на данъчни задължения.

Ефекти върху официалната статистика

Сивата икономика пряко влияе върху качеството на данните за брутния вътрешен продукт (БВП), нивата на заетост и бюджетните приходи. Когато значителна част от икономическата активност остава извън обсега на регулаторните органи, официалната статистика не успява да отрази реалното състояние на пазара.

Основни рискове за икономическата среда:

  • Нелоялна конкуренция: Фирмите, които не декларират пълните си обороти, получават неправомерно ценово предимство.
  • Данъчен дефицит: Скритите приходи водят до ощетяване на фискалния бюджет и ограничават ресурсите за обществени услуги.
  • Изкривяване на пазара на труда: Масовото използване на практики от типа „плик заплати“ компрометира пенсионното и здравното осигуряване на работещите.

Необходимостта от по-строг контрол върху кешовите трансакции и дигитализацията на плащанията се очертава като критична стъпка към повишаване на прозрачността и възстановяване на доверието в икономическата система на страната.