Макрон подкрепи премиера Байру за вот на доверие

Френският президент Еманюел Макрон изрази „пълната си подкрепа“ за решението на премиера Франсоа Байру да поиска вот на доверие на 8 септември. Вотът е ключов за правителството, тъй като е обвързан с предложенията за съкращаване на бюджетните разходи през 2026 г., които са изключително непопулярни сред опозицията и обществото.

Премиерът Байру, който е на поста от декември, предложи план за свиване на разходите с около 44 милиарда евро, за да намали бюджетния дефицит, който миналата година достигна 5.8% от БВП на Франция, далеч над целта на ЕС от 3%. Сред мерките са премахването на два официални празника, замразяване на социални плащания и данъчни облекчения. Тези предложения срещнаха остра критика от всички опозиционни сили.

Опозицията е единна срещу правителството

Опозиционните партии от целия политически спектър, от крайнолявата „Непокорна Франция“ до крайнодясната „Национален сбор“ на Марин льо Пен, обявиха, че ще гласуват срещу правителството. Тъй като кабинетът е малцинство, без подкрепа от основните опозиционни групи, вотът на доверие почти сигурно ще доведе до неговия крах. Байру, чийто алианс с Макрон разполага само с 210 от 577 места в парламента, е наясно с рисковете, но според него това е единственият начин да се справи с финансовата криза. Той заяви, че е готов да се бори „като куче“, за да остане на власт.

Решението за вота на доверие беше обявено от премиера на 25 август. Това е част от стратегията му да принуди парламента да се произнесе за сериозността на ситуацията. Ако правителството падне, това ще бъде вторият кабинет на Макрон, който се сгромолява за по-малко от година. Предшественикът на Байру, Мишел Барние, също беше свален от власт по време на дебатите за бюджета.
Този ход хвърля страната в нова политическа криза, по-малко от година след предсрочните парламентарни избори, които доведоха до патова ситуация. Опозицията вече призовава за нови избори, но Макрон досега е избягвал тази опция. Въпреки това, предвид настоящата ситуация, той може да бъде принуден отново да разпусне парламента или да назначи нов премиер.