140 години от Съединението: Българо-руските отношения през 1885 г.

През 2025 г. се навършват 140 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България – един от най-значимите моменти в българската история. По този повод, втората част от анализа на проф. Веселин Янчев, публикувана от „Дневник“, разглежда сложните българо-руски отношения, както и ролята на княз Александър I и българската армия в периода около историческото събитие. Докато събитията от 6 септември 1885 г. са триумф за българския народ, те поставят началото на дълбока криза в дипломатическите връзки между двете държави.

Русия, която до този момент е основен съюзник на Княжество България, категорично се противопоставя на Съединението. Император Александър III смята, че българската инициатива е пряко нарушение на Берлинския договор и представлява акт на неблагодарност към Русия. Руското недоволство е предизвикано и от факта, че Съединението е осъществено без предварително съгласуване с Петербург, което е възприето като опит за еманципация на българската политика от руско влияние.

В тази напрегната обстановка княз Александър I се оказва пред изключително сложна дилема – да подкрепи народния стремеж за обединение или да се съобрази с позицията на Русия. Въпреки първоначалните колебания, той застава начело на съединисткото дело, обявявайки себе си за княз на обединена България. Този му ход, макар и изключително популярен сред българите, окончателно влошава отношенията с руския императорски двор. В отговор на действията на княза, Русия изтегля своите офицери от командните постове в българската армия, оставяйки я без голяма част от висшия команден състав. Този акт е възприет като опит за отслабване на българските военни сили в навечерието на потенциална война с Османската империя, а впоследствие и със Сърбия.

Въпреки това, българската армия демонстрира изключителна самостоятелност и боеспособност. Младите български офицери, завършили военни академии в Русия и други европейски държави, успяват успешно да поемат командването. Тяхното умело ръководство и силният дух на войниците допринасят за победата в последвалата Сръбско-българска война, която окончателно затвърждава международното признание на Съединението. Този исторически успех показва, че българският народ и армия са способни да защитават своите национални интереси дори и без подкрепата на доскорошните си съюзници. Събитията от 1885 г. поставят основите на независимата българска външна политика и утвърждават образа на България като фактор на Балканите.