6 June 2026
Актуални новини от България
Граждани почетоха паметта на загиналите на Петрохан и Околчица Владислав Горанов: Правителството на Желязков само се оттегли 14-годишно момче се удави в река край Мъглиж Макрон, Мерц и Стармър на среща със Зеленски в Лондон Путин отхвърли призива на Зеленски за директни мирни преговори Балкан (Ботевград) е новият шампион на България по баскетбол България завърши наравно 2:2 срещу Молдова в контрола Поморие се подготвя за фолклорния фестивал „Черноморски перли“ „Приказките оживяват“: Творчески проект в ДГ „Пинокио“, Бургас Енергийното министерство подготвя предоговаряне на сделката с Боташ Криза с детското затлъстяване: Всяко трето дете в България е с наднормено тегло Тежка катастрофа с автобус в София: един загинал и десетки ранени Делян Пеевски отстрани Ерджан Ебатин от ръководството на ДПС-Варна Кьовеши към Найденов: Изборът на европрокурор да е бърз и без политика Прокуратурата иска екстрадицията на Стоян Мавродиев от Сърбия
85 години от възвръщането на Южна Добруджа

85 години от възвръщането на Южна Добруджа

На 7 септември 2025 г. се навършват 85 години от подписването на Крайовската спогодба, която възвръща Южна Добруджа на България. Документът е подписан в град Крайова, Румъния, и е резултат от продължителни преговори между Царство България и Кралство Румъния. Този дипломатически успех се разглежда като поправяне на историческа несправедливост, нанесена с анексирането на областта от Румъния след Междусъюзническата война от 1913 г.

Договорът е сключен под натиска на Германия, но е категоричен успех за българската дипломация, която успява да реши един от най-трудните териториални спорове в региона по мирен път. Крайовската спогодба предвижда не само възстановяването на българския суверенитет над Южна Добруджа, но и размяна на население. По силата на договора, около 110 000 румънци, арумъни и мегленорумънци са изселени от територията на Южна Добруджа в Румъния, а приблизително 62 000 българи напускат румънска Северна Добруджа и се заселват в България.

Историците и дипломатите определят този акт като един от най-големите успехи на българската външна политика през ХХ век. Той е постигнат без въоръжен конфликт, което е изключително рядко за периода, и показва умението на българската държава да използва международния контекст в своя полза.